Не те намерих, Господи, в небето –
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета,

Не се родих момче – да нося шорти,
да стрелям със хартиени фунийки,
по тъмно да търча през тежки порти

 
            ...хем го садила – хем му плакала...
 

Тъй, както даде Бог да остарея,
с високо кръвно, с нерви и артрити,
и недвусмислено да побелея -

Нямам либе - първа обич,
нито втора, нито трета.
Може пък да ме споходи

Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,

Напечено, невярно време стана –
мъжете мрат инфарктни и инсултни.
Жени варят ракия на казана